Първите три дни за сметка на работодателя ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ или ОБЕЗЩЕТЕНИE са?
Какво е становището на Министерство на труда и социалната политика и на НОИ по въпроса.
Съгласно чл.40 ал.1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично ОБЕЗЩЕТЕНИЕ вместо ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.
Съгласно чл.40 ал.5 от КСО осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната нетрудоспособност 70 на сто от средно дневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната нетрудоспособност, но не по-малко от 70 на сто от средно дневното уговорено възнаграждение.
Във връзска с прилагането на тази разпоредба Министерство на труда и социалната политика изразява становището, че тя „не променя характера и предназначението на извършеното плащане“ – то продължава да има характер на парично ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за времето на отпуск поради временна неработоспособност“. Следователно за изплащане на възнаграждението по чл.40 ал.5 от КСО следва да са налице всички условия, на които трябва да отговарят осигурените лица, за да им бъде отпуснато парично обезщетение за временна неработоспособност, включително наличието на 6-месечен осигурителен стаж, като осигурени за съответния риск.
Според Министерство на труда и социалната политика възнаграждението по чл.40 ал.5 от КСО има характер на парично ОБЕЗЩЕТЕНИЕ (какъвто характер има и изплащането на самия болничен) и следователно ако лицето няма 6-месечен осигурителен стаж то няма право на ОБЕЗЩЕТЕНИЕ. Следователно работодателят не е длъжен да изплаща на осигуреното лице за първите три дни от временната нетрудоспособност 70 на сто от възнаграждението.
Националният осигурителен институт твърди, че този въпрос не е от неговата компетентност. Поради това в своето становище с изходящ номер 1029-40-1563/17.02.2016 разглежда два варианта – когато работодател реши да изплати възнаграждение за първите три дни от временната неработоспособност и когато не изплати такова.
Явно РЕШЕНИЕТО и преценката за изплащане на възнаграждение по чл.40 ал.5 от КСО е оставено на РАБОТОДАТЕЛЯ.
Подаване на декларация 1 при НЕИЗПЛАЩАНЕ на възнаграждение за първите три работни дни от временната неработоспособност, когато лицето няма 6-месечен осигурителен стаж.
В този случай дните във временна неработоспособност се посочват в т.16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“.
Подаване на декларация 1 при ИЗПЛАЩАНЕ на възнаграждение за първите три работни дни от временната неработоспособност, когато лицето няма 6-месечен осигурителен стаж.
В този случай първите три дни от временна неработоспособност с възнаграждение по чл.40, ал.5 от КСО се посочват в т.16.А „Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя“, а останалите дни от временната нетрудоспособност (ако има такива) се посочват в т.16.4 „Дни без осигурителни вноски зачетени за осигурителен стаж“.
Попълване на данни в приложение 9, Раздел I „Удостоверявам следните обстоятелства“ към представен болничен лист, когато лицето няма 6 месеца осигурителен стаж и не ги придобива по време на периода на временната нетрудоспособност.
Ако работодателят изплати възнаграждение по чл.40 ал.5 от КСО за първите три дни от временната нетрудоспособност в т.9 от удостоверението се попълва само броя на работните дни или работни часове по чл.40 ал.5 от КСО. Другите работни дни обхванати от периода на болничния лист не се попълват.
Респективно ако работодателят е избрал да не изплаща възнаграждение по чл.40 ал.5 от КСО в т.9 от удостоверението не се попълват работни дни и часове.
Ако лице няма 6 месеца осигурителен стаж, но го придобива през периода на болничния лист, в т.9 се попълва броя на работните дни или часове по чл.40 ал.5 от КСО (независимо дали по тях осигурителят ще изплати възнаграждение) и броя на работните дни или работните часове с право на парично обезщетение от средствата на ДОО, изчислени от деня, следващ датата на придобиване на стажа до края на периода по болничния лист.